9. Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“
10. Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: „Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!“
11. Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана.
12. Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас – да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата.
13. Ти обеща: „Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо“.“
14. Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав
15. – двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни,
16. тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела.
17. Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“
18. След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: „Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?“,
19. ти отговори: „Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас“.“