31. Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“
32. Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си.
33. Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.