26. Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро.
27. Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“
28. Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“
29. Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“
30. Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?“ Тогава Мъжът благослови Яков там.
31. Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“
32. Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си.
33. Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.