18. След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: „Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?“,
19. ти отговори: „Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас“.“
20. Същото заповяда на втория роб, както и на третия – на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете:
21. „Ето твоят роб Яков идва след нас“.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му – може би ще ме приеме благосклонно.“
22. Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.
23. А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок.
24. Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше.
25. А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж.
26. Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро.
27. Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“