23. Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“
24. Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“
25. След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да се върна в моето родно място, в отечеството си.
26. При завръщането дай ми жените и децата, заради които ти работих. Ти сам знаеш колко съм ти работил.“
27. Лаван му отговори: „Дано намеря благоволение пред тебе! Чрез поличба разбрах, че Господ ме е благословил поради тебе.
28. Кажи ми какво възнаграждение искаш и аз ще ти го дам.“
29. Яков му отговори: „Ти сам знаеш как работих при тебе и колко много се умножиха твоите стада при мене.
30. Малко беше добитъкът ти преди мене, а сега стана много. С моето идване Господ те благослови. Но кога ще работя за своето семейство?“
31. Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз:
32. да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата.
33. Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна – това да се смята за крадено.“
34. Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“
35. Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце – тях той предаде на синовете си.