16. Яков се събуди от съня си и рече: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел!“
17. Той почувства страх и каза: „Колко е страшно това място! Това не е нищо друго освен Божий дом, това са небесни врата.“
18. Сутринта Яков стана, взе камъка, който беше си сложил за възглавница, изправи го като паметник и изля масло върху него.
19. Това място Яков нарече Ветил, а преди това този град се наричаше Луз.
20. Яков даде обет с думите: „Ако Бог бъде с мене и ме закриля при това пътуване, ако ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
21. ако аз благополучно се върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог,