11. Но Яков възрази на майка си Ревека: „Брат ми Исав е космат, а моята кожа е гладка.
12. Баща ми може да ме попипа. Тогава аз ще се окажа пред очите му измамник и ще си навлека проклятие, а не благословия.“
13. Майка му обаче го успокои: „Нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой. Само ме послушай и иди да ми донесеш.“
14. Той отиде, взе ги и донесе на майка си, а майка му сготви вкусна гозба, каквато обичаше баща му.
15. След това Ревека взе скъпите дрехи на по-големия си син Исав, които бяха при нея вкъщи. С тях тя облече по-малкия си син Яков.
16. Ръцете и гладката му шия зави с ярешките кожи.
17. Тогава даде в ръцете на сина си Яков гозбата и хляба, които беше приготвила.
18. Той влезе при баща си и каза: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко, кой си ти?“
19. Яков отговори на баща си: „Аз съм Исав, твоят първороден син. Направих всичко, което ми нареди. Стани, седни и яж от лова ми, за да ме благословиш.“
20. И Исаак попита сина си: „Как можа толкова бързо да намериш дивеч, сине мой?“ Той отговори: „Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.“
21. Исаак каза на Яков: „Приближи се, сине мой, да те попипам – дали си синът ми Исав или не.“
22. Яков се приближи до баща си Исаак. Той го попипа и каза: „Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръцете на Исав.“
23. Понеже ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав, Исаак не го позна. Той даде благословията си на Яков.
24. После каза: „Ти ли си синът ми Исав?“ Яков отговори: „Аз съм.“
25. Исаак продължи: „Дай ми да ям от твоя улов, синко мой, за да те благословя.“ Яков му даде и той яде. Донесе му и вино и той пи.
26. Баща му Исаак му каза още: „Приближи се, сине мой, и ме целуни.“
27. Той се приближи и го целуна. Исаак усети дъха от облеклото му и го благослови с думите: „Дъхът от сина ми – това е дъх от полята, благословени от Господ.