29. Тя имаше брат на име Лаван. Лаван се затече към извора при новодошлия,
30. защото беше видял обецата и гривните на сестрините си ръце и беше чул разказаното от сестра си Ревека, която твърдеше: „Така ми говори този човек!“ Затова Лаван отиде при него, а той стоеше при камилите до извора.
31. Каза му: „Добре дошъл, благословен от Господ! Защо стоиш тук? Аз вече приготвих къщата, както и място за камилите!“
32. Тогава Авраамовият роб влезе. Лаван разтовари камилите, даде им слама и храна. Донесе и вода, за да умият краката си той и хората, които бяха с него.
33. Сложиха пред него да яде. Но той каза: „Няма да ям, докато не разкажа за какво съм дошъл.“ Отговориха му: „Казвай.“
34. Той започна да разказва: „Аз съм Авраамов роб.
35. Господ щедро благослови моя господар и той стана велик. Даде му овце и волове, сребро и злато, роби и робини, камили и осли.
36. Сарра, жената на моя господар, роди на господаря ми син вече на старини. На него той предаде всичко, което имаше.
37. Моят господар ме закле с думите: „Не взимай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято страна живея,
38. а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми – оттам вземи жена за сина ми.“
39. Аз казах на господаря си: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук.“
40. Но той ми отговори: „Господ, пред Когото премина животът ми, нека Той изпрати с тебе Своя ангел, Той да направи пътуването ти успешно, за да вземеш жена за моя син от сродниците ми, от бащиния ми дом.
41. Само тогава си свободен от тази моя клетва, когато отидеш при сродниците ми. Ако те не ти я дадат, ти си свободен от клетвата ми.“