21. Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не.
22. След като камилите се напиха, той ѝ даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли.
23. Попита я: „Кажи ми чия дъщеря си ти? Дали в бащиния ти дом има място за пренощуване?“
24. А тя му отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Милка и Нахор.“
25. След това добави: „У нас има много слама и храна за добитъка. Има и място за нощуване.“
26. Тогава той се наведе, поклони се пред Господ
27. с думите: „Благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и истина! Господ ме доведе право при роднините на моя господар.“
28. Ревека побърза към къщи при майка си и разказа всичко това.
29. Тя имаше брат на име Лаван. Лаван се затече към извора при новодошлия,
30. защото беше видял обецата и гривните на сестрините си ръце и беше чул разказаното от сестра си Ревека, която твърдеше: „Така ми говори този човек!“ Затова Лаван отиде при него, а той стоеше при камилите до извора.
31. Каза му: „Добре дошъл, благословен от Господ! Защо стоиш тук? Аз вече приготвих къщата, както и място за камилите!“
32. Тогава Авраамовият роб влезе. Лаван разтовари камилите, даде им слама и храна. Донесе и вода, за да умият краката си той и хората, които бяха с него.
33. Сложиха пред него да яде. Но той каза: „Няма да ям, докато не разкажа за какво съм дошъл.“ Отговориха му: „Казвай.“
34. Той започна да разказва: „Аз съм Авраамов роб.
35. Господ щедро благослови моя господар и той стана велик. Даде му овце и волове, сребро и злато, роби и робини, камили и осли.