13. Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода.
14. Нека девойката, на която аз кажа: „Наведи стомната си да пия“, и която ми отговори: „Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият“ – нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“
15. Още не беше успял да изрече това и ето – със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор.
16. Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи.
17. А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“
18. Тя отговори: „Пий, господарю!“ И веднага свали стомната в ръцете си и му даде да пие.
19. А когато той се напи, тя каза: „Аз ще налея вода и за твоите камили, докато утолят жаждата си.“
20. Тя бързо изля водата от стомната си в поилото за добитъка и пак се затече към кладенеца да налее вода за всичките му камили.
21. Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не.
22. След като камилите се напиха, той ѝ даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли.