11. Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст, у Сарра беше престанало обичайното у жените.
12. Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“
13. А Господ каза на Авраам: „Защо Сарра се засмя и каза: „Нима наистина мога да родя, след като съм остаряла?“
14. Има ли нещо невъзможно за Господ? Догодина на определеното време Аз ще се върна при тебе и Сарра ще има син.“
15. Но уплашена, Сарра се отрече и възрази: „Не съм се смяла.“ Той обаче ѝ каза: „Не, ти се засмя.“
16. След това тези мъже тръгнаха оттам и се отправиха към Содом. Също и Авраам тръгна с тях, за да ги изпрати.
17. Тогава Господ каза: „Няма да скрия от Авраам какво съм замислил да направя.
18. Нали Авраам ще бъде родоначалник на велик и силен народ и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята?
19. Затова Аз избрах него да наставлява своите синове и наследници да вървят по Господния път, да постъпват справедливо и по правда. Тогава Аз ще изпълня всичко, което съм обещал пред него.“
20. И каза Господ: „Голямо е оплакването против жителите на Содом и Гомора, тежък е грехът им.
21. Ще отида и ще разбера дали те постъпват точно така, каквото е оплакването против тях, което стига до Мене, или не. Ще проверя.“
22. Пътниците потеглиха оттам и отидоха в Содом. А Авраам още стоеше пред Господ.
23. Тогава Авраам се приближи и каза: „Нима ще погубиш праведници заедно с нечестивия?
24. Може би в този град има петдесет праведници – нима ще унищожиш това място и няма да го пощадиш заради петдесетте праведници в него?
25. Не може това да стане – Ти да постъпиш така, че да погубиш праведници заедно с нечестивеца, така че праведникът да пострада еднакво с нечестивеца. Не може Ти така да постъпиш! Няма ли Съдията на цялата земя да постъпи справедливо?“