11. Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст, у Сарра беше престанало обичайното у жените.
12. Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“
13. А Господ каза на Авраам: „Защо Сарра се засмя и каза: „Нима наистина мога да родя, след като съм остаряла?“
14. Има ли нещо невъзможно за Господ? Догодина на определеното време Аз ще се върна при тебе и Сарра ще има син.“
15. Но уплашена, Сарра се отрече и възрази: „Не съм се смяла.“ Той обаче ѝ каза: „Не, ти се засмя.“
16. След това тези мъже тръгнаха оттам и се отправиха към Содом. Също и Авраам тръгна с тях, за да ги изпрати.
17. Тогава Господ каза: „Няма да скрия от Авраам какво съм замислил да направя.
18. Нали Авраам ще бъде родоначалник на велик и силен народ и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята?
19. Затова Аз избрах него да наставлява своите синове и наследници да вървят по Господния път, да постъпват справедливо и по правда. Тогава Аз ще изпълня всичко, което съм обещал пред него.“