7. Господ се закле в гордостта на Яков: „Никога няма да забравя всичките им дела.“
8. Няма ли заради това земята да се разтресе и няма ли да се натъжат жителите ѝ? Тя се вълнува като река, надига се и спада като египетската река.
9. „В онзи ден – казва Господ, ще изпратя слънцето да залезе на обед и ще спусна мрак над земята посред бял ден,
10. ще обърна празниците ви в погребения и песните ви в плач. Ще ви препаша с вретище и главата му ще е обръсната. Тъгата ще е както при загуба на единороден син, а денят ще бъде болен от горчивина.“
11. „Ето идват дни – казва Господ, когато ще изпратя глад на земята, но не жажда за хляб и жажда за вода, а за да се чуе словото на Господа.
12. Тогава ще скитат от море до море и ще обикалят от север до изток да търсят словото Господне, но няма да го намерят.
13. В онзи ден красивите девици и юношите ще изнемогват от жажда,
14. всички, които се клеха във вината на Самария и казваха: „Твоят Бог е жив, Дан и пътят към Вирсавия е жив“, ще паднат и няма вече да станат.“