13. Но никой не говореше за Него открито, защото се страхуваха от юдеите.
14. А по средата на дните на празника Иисус влезе в храма и започна да поучава.
15. А юдеите се чудеха и казваха: „Как Този познава Писанията, без да се е учил?“
16. Тогава Иисус им отговори: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е изпратил.
17. Ако някой иска да изпълнява волята Му, ще разбере дали учението Ми е от Бога, или Аз говоря от Себе Си.
18. Който говори от свое име, желае слава за себе си. А който желае слава за Онзи, Който Го е изпратил, Той е истинен и у Него няма неправда.
19. Нали Мойсей ви даде Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?“
20. Множеството отговори: „Бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?“
21. Иисус им отговори: „Едно чудо извърших и всички се удивлявате на това.
22. Мойсей ви даде обрязването – въпреки че не от Мойсей, но от предците ви започна – и вие обрязвате човек в съботен ден.
23. Ако човек приема обрязване в събота, за да не се наруши Мойсеевият закон, защо се гневите срещу Мене, че цял човек излекувах в събота?
24. Не съдете по външност, а съдете със справедлива мярка.“
25. Тогава някои от йерусалимските жители казаха: „Не е ли Този, Когото искат да убият?
26. Ето открито говори и нищо не му казват. Да не би началниците да са се убедили, че Той наистина е Христос?
27. Но за Този знаем откъде е, а когато дойде Христос, никой няма да знае откъде е.“
28. Затова Иисус, като поучаваше в храма, извика: „И Мене познавате и знаете откъде съм. Но Аз не дойдох от Себе Си. Този, Който Ме е изпратил, е истинен, Него вие не познавате.
29. Аз Го познавам, защото съм от Него и Той Ме е изпратил.“
30. Тогава искаха да Го хванат, но никой не сложи ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.