19. След като учениците бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха, че Иисус върви по езерото и се приближава към лодката. Тогава се уплашиха.
20. Той им каза: „Аз съм. Не се бойте!“
21. Тогава те поискаха да Го вземат в лодката и веднага лодката достигна до сушата, към която плаваха.
22. На другия ден народът, който беше останал на отвъдната страна на езерото, забеляза, че там не е имало друга лодка освен онази, в която бяха влезли учениците на Иисус. Те знаеха, че Той не е пътувал в лодката с учениците Си, но учениците бяха отплавали сами.
23. Други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше изрекъл благодарствената молитва.
24. А когато хората видяха, че нито Иисус, нито учениците Му са там, влязоха в лодките и отидоха в Капернаум да търсят Иисус.
25. И след като Го намериха на другия бряг на езерото, попитаха Го: „Учителю, кога дойде тука?“
26. Иисус им отговори: „Истината, истината ви казвам: търсите Ме не за това, че видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27. Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“
28. Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“
29. Иисус им отговори: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“
30. А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш?
31. Предците ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“.“
32. Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето.
33. Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“
34. А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“
35. Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.