3. В тях лежеше голямо множество болни, слепи, куци и парализирани.
5. Там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.
6. Иисус го видя да лежи и понеже знаеше, че боледува от дълго време, попита го: „Искаш ли да оздравееш?“
7. Болният Му отговори: „Господине, нямам си човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата. Докато аз отида, друг слиза преди мене.“
8. Иисус му каза: „Стани, вдигни постелката си и ходи!“
9. Човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи.А този ден беше събота.
10. Затова юдеите казаха на изцеления: „Събота е и не ти е позволено да вдигаш постелката си.“
11. Той им отговори: „Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: „Вдигни постелката си и ходи!“
12. Попитаха го: „Кой е Човекът, Който ти рече: „Вдигни постелката си и ходи?“
13. Но изцеленият не знаеше кой е Излекувалият го, защото Иисус се беше отдръпнал поради тълпата, която беше на това място.
14. След това Иисус го намери в храма и му каза: „Ето ти оздравя! Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо.“
15. Човекът отиде и извести на юдеите, че Иисус е, Който го изцели.
16. Затова юдеите гонеха Иисус и търсеха случай да Го убият, понеже вършеше такива неща в събота.
17. А Иисус им казваше: „Моят Отец досега работи и Аз работя.“
18. Затова юдеите още повече се стремяха да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен на Бога.
19. Иисус отговори на упреците им така: „Истината, истината ви казвам: Синът не може да прави нищо от Себе Си, а върши само това, което види Отец да прави. Понеже онова, което Той прави, това прави също и Синът.
20. Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам Той прави. Той ще Му покаже и по-големи дела от тези, та да се чудите.