20. Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“
21. Иисус ѝ рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец.
22. Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите.
23. Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива.
24. Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“
25. Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“
26. Иисус ѝ каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“
27. В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“
28. Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората:
29. „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“
30. Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него.