15. Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“
16. Казва ѝ Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“
17. Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус ѝ рече: „Добре каза: „Нямам мъж“,
18. защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“
19. Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк.
20. Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“
21. Иисус ѝ рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец.
22. Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите.
23. Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива.
24. Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“
25. Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“
26. Иисус ѝ каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“
27. В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“
28. Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората:
29. „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“
30. Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него.
31. Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“
32. Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“
33. Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“