2. Тогава се затича, дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: „Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.“
3. Тогава Петър и другият ученик станаха и тръгнаха към гроба.
4. Двамата тичаха заедно, но другият ученик тичаше по-бързо от Петър и дойде пръв на гроба.
5. И като надникна, видя, че повивките стоят, но не влезе вътре в гроба.
6. След него дойде Симон Петър, влезе в гроба и видя, че само повивките са останали.
7. А кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а беше свита на друго място.
8. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба. Той видя и повярва.
9. Защото те още не разбираха Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
10. Тогава учениците се върнаха отново вкъщи.
11. А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И както плачеше, тя надникна в гроба
12. и видя двама ангели в бели дрехи да седят – единият при главата, а другият при нозете, където беше лежало тялото на Иисус.
13. Те я попитаха: „Защо плачеш, жено?“ Тя им отговори: „Защото са взели моя Господ и аз не зная къде са Го положили.“
14. След тези думи тя се обърна назад и видя Иисус да стои, но не разбра, че това е Иисус.
15. Иисус я запита: „Защо плачеш, жено? Кого търсиш?“ Тя помисли, че това е градинарят, и Му каза: „Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.“
16. Иисус ѝ каза: „Марийо!“ Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“, което значи „Учителю“.