6. Когато Той им каза: „Аз съм“, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
7. Пак ги попита: „Кого търсите?“ Те казаха: „Иисус Назарянина.“
8. Иисус отговори: „Казах ви, че съм Аз. Ако Мене търсите, тях оставете да си отидат!“
9. Така се сбъднаха думите, казани от Него: „Никого не изгубих от тези, които си Ми дал.“
10. А Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
11. Но Иисус рече на Петър: „Върни ножа си в ножницата. Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?“
12. Тогава отрядът, хилядникът и слугите на юдеите хванаха Иисус, вързаха Го
13. и Го отведоха първо при Ана; защото той беше тъст на Каяфа, който през онази година беше първосвещеник.
14. А Каяфа беше онзи, който беше дал съвет на юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа.
15. След Иисус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника.
16. Петър стоеше вън до вратата. А другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори на вратарката и въведе Петър.
17. Тогава слугинята вратарка каза на Петър: „Да не си и ти от учениците на Този Човек?“ Той отговори: „Не съм.“
18. А слугите и стражите бяха наклали огън, понеже беше студено, стояха и се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
19. А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му.
20. Иисус му отговори: „Аз открито говорих на света. Винаги съм поучавал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи, и не съм говорил на скрито място.
21. Защо питаш Мене? Питай онези, които са слушали какво им говорих. Ето те знаят какво съм говорил.“
22. Щом Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и рече: „Така ли отговаряш на първосвещеника?“