13. и Го отведоха първо при Ана; защото той беше тъст на Каяфа, който през онази година беше първосвещеник.
14. А Каяфа беше онзи, който беше дал съвет на юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа.
15. След Иисус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника.
16. Петър стоеше вън до вратата. А другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори на вратарката и въведе Петър.
17. Тогава слугинята вратарка каза на Петър: „Да не си и ти от учениците на Този Човек?“ Той отговори: „Не съм.“
18. А слугите и стражите бяха наклали огън, понеже беше студено, стояха и се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
19. А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му.
20. Иисус му отговори: „Аз открито говорих на света. Винаги съм поучавал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи, и не съм говорил на скрито място.
21. Защо питаш Мене? Питай онези, които са слушали какво им говорих. Ето те знаят какво съм говорил.“
22. Щом Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и рече: „Така ли отговаряш на първосвещеника?“
23. Иисус му отговори: „Ако говорих непристойно, докажи го. Ако добре говорих – защо Ме биеш?“
24. Тогава Ана Го изпрати вързан при първосвещеник Каяфа.
25. А Симон Петър стоеше и се грееше. Попитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?“ Той се отрече и отговори: „Не съм.“
26. Един от слугите на първосвещеника, сродник на този, на когото Петър бе отрязал ухото, каза: „Не те ли видях аз в градината с Него?“
27. Петър пак се отрече и веднага пропя петел.
28. Тогава отведоха Иисус от Каяфа в преторията. Беше рано сутринта. Юдеите не влязоха в преторията, за да не се осквернят и да могат да ядат пасхалната вечеря.