10. Иисус му каза: „Който се е окъпал, има нужда да умие само нозете си, защото целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.“
11. Понеже знаеше кой щеше да Го предаде, затова рече: „Не всички сте чисти.“
12. А когато им уми нозете и си облече дрехата, седна пак на трапезата и ги попита: „Разбирате ли какво направих с вас?
13. Вие Ме наричате Учител и Господ и с право го казвате, понеже съм такъв.
14. И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да си умивате нозете един на друг.
15. Защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз направих за вас.
16. Истината, истината ви казвам: слугата не стои по-високо от господаря си, нито пратеникът – по-високо от този, който го е изпратил.
17. Ако знаете това, блажени сте, щом го изпълнявате.
18. Не говоря за всички вас. Аз зная кои съм избрал. Но трябва да се сбъдне Писанието: „Който яде с Мене хляб, той се надигна против Мене“.
19. Отсега ви казвам всичко това, преди да се е сбъднало, та когато се сбъдне, да повярвате, че Аз съм Предсказаният.
20. Истината, истината ви казвам: който приема този, когото Аз изпратя, Мене приема, а който приема Мене, приема Този, Който Ме е изпратил.“
21. Като каза това, дълбоко смутен, Иисус заяви пред всички: „Истината, истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“
22. Тогава учениците се спогледаха един друг, понеже недоумяваха за кого говори.
23. А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше седнал до самия Иисус.
24. На него Симон Петър кимна да попита кой ли ще е този, за когото говори.