4. Когато си спомня за твоите сълзи, аз копнея да те видя, за да се изпълня с радост,
5. защото си спомням за твоята искрена вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и у тебе.
6. Затова ти напомням да разпалваш Божия дар, който е у тебе чрез моето ръкополагане.
7. Защото Бог ни е дал не дух на боязън, а дух на сила, любов и въздържание.
8. И тъй, не се срамувай да изповядаш нашия Господ Иисус Христос, нито от мене, окован заради Него, а с Божията сила стани участник в страданията за благовестие.
9. Той ни спаси и ни повика към свято призвание не заради нашите дела, а по Своето благоволение и благодат, която ни е дадена чрез Иисус Христос предвечно,
10. а сега е открита с явяването на нашия Спасител Иисус Христос, Който чрез благовестието унищожи смъртта и показа вечния живот и нетлението,
11. заради което аз съм поставен за проповедник, апостол и учител на езичниците.
12. Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той има сила да запази моя залог за определения ден.
13. Имай за образец здравото учение, което чу от мене, с вяра и любов в Иисус Христос.