Старият Завет

Новият Завет

Второ Коринтяни 4:1-11 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

1. Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме,

2. а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога.

3. Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите,

4. които не вярват и на които божеството на този свят е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога.

5. Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус.

6. Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос.

7. Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша.

8. Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме,

9. гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме.

10. Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус.

11. Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус,

Прочетете пълната глава Второ Коринтяни 4