7. А щом като служението на Мойсеевия закон, издълбано с букви върху камък, беше придружено от такова сияние, така че израилтяните не можеха да погледнат Мойсей заради сиянието на неговото лице, макар и преходно,
8. как няма да е още по-бляскаво служението на духа?
9. Защото, ако служението, водещо до осъждане, беше така бляскаво, то колко повече служението, носещо оправдаване, се придружава от изобилна слава.
10. При това онази бляскава слава не може да се сравнява със сегашната, която надминава всичко.
11. Защото, щом преходното се яви с такава слава, колко по-голяма е славата на непреходното.
12. Като имаме такава надежда, ние постъпваме с голяма смелост,
13. а не както Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не видят израилтяните края на онова сияние, което е преходно.
14. Но умът им се помрачи, защото и до днес онова покривало си остава несвалено при четенето на Стария Завет, защото то се сваля само чрез Христос.
15. И до днес, когато се чете от книгите на Мойсей, покривалото си остава върху техните сърца.
16. Но щом някой се обърне към Господа, покривалото се сваля.
17. А Господ е Духът, където пък е Духът на Господа, там е свободата.