1. Сам аз, Павел, който уж съм бил смирен, когато съм лично сред вас, и дързък спрямо вас, когато съм далече, ви призовавам с Христова кротост и снизхождение
2. и ви моля да не се налага и когато съм при вас, да прибягна към дързостта с онази убеденост, с която възнамерявам да се опълча против някои, които мислят, че ние действаме с човешко мерило.
3. Защото, макар и да живеем в плът, не воюваме от човешки подбуди.
4. Оръжията, с които воюваме, не са човешки, но имат от Бога силата да разрушават крепости. С тях побеждаваме лоши замисли
5. и всяко превъзнасяне, което се надига срещу знанието за Бога, и пленяваме всеки помисъл, за да се покорява на Христос.
6. Готови сме да накажем всяко непослушание, когато вашето послушание стане пълно.
7. Погледнете нещата, каквито са! Който е уверен за себе си, че принадлежи на Христос, нека изхождайки от себе си, да прецени също, че както той е Христов, така и ние сме Христови.
8. Защото, дори и да се похваля малко повече с нашата власт, която Господ ни даде, за да ви подкрепим, а не да ви унищожим, няма да се засрамя.
9. Не искам да излезе, че ви заплашвам с посланията си,
10. защото казват: „Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и речта му – никаква.“