24. Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
25. А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
26. Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи.
27. Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите.
28. А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля.
29. И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя.
30. А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.
31. И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас?
32. Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни – няма да ни подари с Него и всичко друго?
33. Кой ще обвини Божиите избраници? Никой, тях Бог ги оправдава!
34. Кой ще ни осъди? Никой, защото за нас се застъпва Иисус Христос, Който умря, но и възкръсна, Който е отдясно на Бога.
35. Какво ще ни отлъчи от Божията любов: скръб ли, притеснение или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч?
36. Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; гледат на нас като на овце за клане.“
37. Но над всичко това тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна.
38. Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,
39. нито висините, нито дълбините, нито друго някакво творение ще може да ни отлъчи от Божията любов, която се прояви чрез Иисус Христос, нашия Господ.