22. Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега;
23. и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло.
24. Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
25. А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
26. Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи.
27. Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите.
28. А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля.
29. И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя.
30. А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.
31. И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас?
32. Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни – няма да ни подари с Него и всичко друго?
33. Кой ще обвини Божиите избраници? Никой, тях Бог ги оправдава!
34. Кой ще ни осъди? Никой, защото за нас се застъпва Иисус Христос, Който умря, но и възкръсна, Който е отдясно на Бога.