13. Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате деянията на тялото, ще живеете,
14. понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове.
15. Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“
16. Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца.
17. А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.
18. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас.
19. Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове,
20. защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата,
21. че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове.
22. Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега;
23. и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло.
24. Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
25. А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
26. Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи.
27. Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите.