17. Но нека благодарим на Бога, че макар и да бяхте роби на греха, вие станахте от сърце послушни на онова учение, на което се отдадохте.
18. И като се освободихте от греха, станахте роби на праведността.
19. Говоря по човешки поради немощта на човешката ви природа. Както предоставяхте частите на вашето тяло да робуват на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега ги предоставете да служат на праведността за свети дела.
20. Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте далече от праведността.
21. И какъв плод придобихте тогава? Дела, от които сега се срамувате, защото неизбежно водят към смърт.