Старият Завет

Новият Завет

Римляни 4:1-10 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

1. А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него?

2. Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога.

3. А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“

4. Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага.

5. Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване.

6. Давид също нарича блажен онзи човек, на когото Бог зачита оправдаване без дела по закона:

7. „Блажени онези, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит!

8. Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“

9. И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че вярата бе зачетена на Авраам за оправдаване.

10. Но кога бе зачетена: когато беше обрязан или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.

Прочетете пълната глава Римляни 4