Старият Завет

Новият Завет

Римляни 2:4-15 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

4. Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние?

5. Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога.

6. Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му:

7. вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие,

8. но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата.

9. Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин,

10. а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин,

11. защото Бог не гледа кой какъв е.

12. Онези, които без закона са съгрешили, без закона и ще загинат. А онези, които при закона са съгрешили, чрез закона ще бъдат съдени.

13. Праведни пред Бога са не онези, които само са слушали закона, а онези, които го изпълняват, те ще бъдат оправдани.

14. Защото щом езичниците, макар и да нямат закона, по природа вършат законното, те, без да имат закона, сами на себе си са закон.

15. Те показват, че делото на закона е написано в техните сърца, чрез съвестта си, която свидетелства за това, и чрез мислите си, които една друга се обвиняват или се оправдават.

Прочетете пълната глава Римляни 2