1. Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
2. А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела.
3. Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш?
4. Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние?
5. Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога.
6. Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му:
7. вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие,
8. но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата.