1. Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
2. А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела.
3. Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш?
4. Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние?
5. Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога.
6. Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му:
7. вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие,
8. но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата.
9. Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин,
10. а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин,
11. защото Бог не гледа кой какъв е.
12. Онези, които без закона са съгрешили, без закона и ще загинат. А онези, които при закона са съгрешили, чрез закона ще бъдат съдени.