1. Приемайте немощния във вярата, без да оспорвате разбиранията му.
2. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде само зеленчук.
3. Който яде всичко, да не презира онзи, който не яде, и който не яде, да не осъжда онзи, който яде всичко, понеже Бог го е приел.
4. Кой си ти, че съдиш чуждия слуга? Пред своя господар той стои или пада. И ще бъде изправен, защото Бог има силата да го изправи.
5. Един прави разлика между дните по важност, а друг смята всички дни за еднакви. Нека всеки постъпва според разбирането си.
6. Който прави разлика между дните, прави я за Господа, и който не прави разлика между дните, за Господа не я прави. Който яде всичко, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и също благодари на Бога.
7. Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,
8. но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме. И така, живеем ли или умираме – на Господа принадлежим.
9. Защото Христос затова умря, възкръсна и оживя, за да господства и над мъртви, и над живи.
10. Така че ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съда на Христос.
11. Защото е писано: „Жив съм Аз!“, казва Господ. „Пред Мене ще се преклони всяко племе и всеки език ще изповяда Бога.“
12. Така всеки от нас ще отговаря пред Бога за себе си.
13. Затова нека не се осъждаме вече един друг, а по-добре обсъдете това – да не поставяте пред брат си препятствие или съблазън.
14. Аз зная и съм убеден чрез Господ Иисус, че няма нищо само по себе си нечисто. То е нечисто само за онзи, който го смята за нечисто.
15. Ако пък онова, което ядеш, смущава брат ти, вече не постъпваш по любов. Не погубвай със своето ястие онзи, за когото Христос умря.
16. Затова нека не се охулва онова, което е добро за вас!
17. Защото Божието царство не е ядене или пиене, а праведност, мир и радост, дарявани от Светия Дух.