1. Затова, като не понасяхме повече да сме далече, решихме да останем сами в Атина
2. и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител, който работи с нас при благовестенето за Христос, да ви укрепи и утвърди във вярата ви,
3. така че никой да не се смущава от страданията. А вие сами знаете, че така ни е отредено,
4. защото и когато бяхме при вас, ви предупредихме, че ще страдаме. И както знаете, така стана.
5. Поради това и аз, като не можех вече да понасям, изпратих Тимотей, за да се осведомя за вярата ви, да не би изкусителят да ви е изкусил и нашият труд да е бил напразен.
6. Но току-що Тимотей се завърна от вас при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, както и за това, че си спомняте винаги за нас с добро и копнеете да ни видите, както и ние вас.
7. Затова, братя, и ние, при всичките си притеснения и несгоди, се утешихме за вас.
8. Сега, когато вие вярвате твърдо в Господа, ние живеем истински.
9. Каква благодарност можем да въздадем към Бога за вас за цялата радост, която изживяваме заради вас пред нашия Бог!
10. Денем и нощем усърдно се молим да видим лицата ви и да допълним онова, което не достига във вашата вяра.
11. Нека Сам нашият Бог Отец и нашият Господ Иисус Христос да насочат пътя ни към вас.
12. А колкото до вас, Бог да благослови обичта ви един към друг и към всички, за да расте и се обогатява – обич, каквато и ние изпитваме.
13. Така ще утвърди сърцата ви, за да станете безукорни до святост пред Бога, нашия Отец, при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Му светии.