1. А вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно.
2. Както знаете, макар и преди това да бяхме пострадали и унизени във Филипи, ние бяхме насърчени от нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие при тежка борба.
3. Защото нашата проповед не произлиза от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито пък е от коварство.
4. И така, понеже Бог ни удостои да ни повери благовестието, говорим, не за да угаждаме на хората, а на Бога, Който изпитва сърцата ни,
5. като не си послужихме нито с ласкателни думи, както знаете, нито с користни помисли. Бог е свидетел!
6. Не търсехме похвала от хората – нито от вас, нито от други,
7. макар че като Христови апостоли можехме да се държим властно. При все това бяхме внимателни към вас, както майка се отнася нежно към децата си.
8. Така ви обикнахме, че бяхме готови да споделим с вас не само Божието благовестие, но и собствения си живот, понеже ни станахте мили.
9. Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие.
10. Свидетели сте вие и Бог колко благоговейно, справедливо и безукорно постъпвахме към вас, вярващите,
11. защото знаете, че се отнасяхме с всеки от вас, както баща с децата си,