6. Тези неща, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, което е написано, и да не се гордеете един с един учител, друг – с друг.
7. Наистина, кой ти е дал някакво предимство? И притежаваш ли нещо, което да не си получил? Ако пък си получил, защо се хвалиш, сякаш не си получавал?
8. Вече сте заситени, вече се обогатихте, възцарихте се без нас. Де да бяхте се възцарили, за да царуваме и ние заедно с вас!
9. Защото мисля, че Бог е поставил нас, апостолите, на последно място като осъдени на смърт, понеже станахме зрелище за света – за ангелите и за хората.
10. Ние сме безумни заради Христос, а вие сте мъдри чрез Христос; ние сме немощни, а вие – силни; вие сте славни, а ние – безчестни.
11. Дори и досега гладуваме и жадуваме, ходим дрипави, бият ни, скитаме се бездомни
12. и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни – търпим,
13. хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет за света – и досега всички ни имат за отрепки.
14. Не ви пиша тези неща, за да се срамувате, а ви наставлявам като мои скъпи деца.
15. Защото дори и да имате безброй наставници във вярата в Христос, нямате много бащи, защото аз ви родих за Иисус Христос чрез благовестието.
16. Затова ви моля, подражавайте ми, както аз – на Христос.