22. Или искаме да предизвикаме Господа? Нима сме по-силни от Него?
23. Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко служи за съзидание.
24. Никой да не търси своята изгода, но всеки да търси полезното за другия.
25. Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта,
26. защото е писано: „Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.“
27. Ако някой от невярващите в Христос ви покани и пожелаете да отидете, яжте всичко, което ви се предложи, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта.
28. Но ако някой ви каже: „Това е идолска жертва“, не яжте заради онзи, който ви е предупредил, и за да е спокойна съвестта ви, макар че Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.
29. Под съвест разбирам не своята, а на другия. Но защо, ще попита някой, моята свобода трябва да бъде съдена от чужда съвест?
30. Ако аз по Божията благодат участвам в такава трапеза, защо ме хулят за нещо, за което благодаря на Бога?
31. И така, ядете ли или пиете, или нещо друго правите, правете всичко за прослава на Бога!
32. Не давайте повод за съблазън нито за юдеи, нито за елини, нито за Божията църква,
33. както и аз угаждам на всички във всичко, като не търся своята изгода, а ползата на всички, за да се спасят.