11. Всички тези неща им се случваха, за да им бъдат знамения, а бяха записани за назидание на нас, които живеем в последните времена.
12. Затова, който мисли, че стои здраво, нека гледа да не падне.
13. Не ви е постигало друго изкушение освен човешко. Бог обаче, Който спазва обещанията Си, няма да ви остави да бъдете изкушени повече, отколкото можете да понесете, но заедно с изкушението ще ви посочи и изход, за да можете да го понесете.
14. Затова, възлюбени, бягайте от идолослужението!
15. Говоря като на разумни хора – вие преценете това, което казвам.
16. Чашата на благословението, която благославяме при богослужението, не е ли общение с Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли общение с Христовото тяло?
17. Понеже хлябът е един, едно тяло сме и ние, многото, защото всички се причастяваме от единия хляб.
18. Вижте онези, които са израилтяни по плът: тези, които ядат жертвите, не се ли приобщават към жертвеника?
19. Нима аз казвам, че идолът е нещо или че идолските жертви са нещо?
20. Не, но казвам, че онова, което езичниците принасят в жертва, принасят го на бесове, а не на Бога; аз обаче не искам вие да се приобщавате към бесовете.
21. Не можете да пиете от чашата на Господа и от чашата на бесовете, не можете да участвате в трапезата на Господа и в трапезата на бесовете.
22. Или искаме да предизвикаме Господа? Нима сме по-силни от Него?
23. Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко служи за съзидание.
24. Никой да не търси своята изгода, но всеки да търси полезното за другия.
25. Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта,
26. защото е писано: „Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.“
27. Ако някой от невярващите в Христос ви покани и пожелаете да отидете, яжте всичко, което ви се предложи, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта.
28. Но ако някой ви каже: „Това е идолска жертва“, не яжте заради онзи, който ви е предупредил, и за да е спокойна съвестта ви, макар че Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.
29. Под съвест разбирам не своята, а на другия. Но защо, ще попита някой, моята свобода трябва да бъде съдена от чужда съвест?
30. Ако аз по Божията благодат участвам в такава трапеза, защо ме хулят за нещо, за което благодаря на Бога?
31. И така, ядете ли или пиете, или нещо друго правите, правете всичко за прослава на Бога!