2. Ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, в разкошни дрехи, а влезе и бедняк в нечисти дрехи,
3. и вие погледнете към облечения в разкошни дрехи и му кажете: „Ти седни тук удобно!“, а на бедняка кажете: „Ти стой там!“ или „Седни тук, долу, до краката ми!“ –
4. нима не направихте в себе си разлика между тях и не отсъдихте, разсъждавайки пристрастно?
5. Послушайте, възлюбени мои братя! Нали Бог избра бедняците по света да бъдат богати във вярата и наследници на царството, обещано от Него на онези, които Го обичат?
6. А вие презряхте бедняка. Но нали богатите ви потискат и нали те ви влачат по съдилища?
7. Нали те хулят доброто име, с което вие сте наречени?
8. Ако наистина изпълнявате царския закон според Писанието – „Обичай ближния си като себе си“, – добре постъпвате.
9. Но ако съдите по външността, грях вършите и законът ви изобличава като престъпници.
10. Който спазва целия закон, но съгреши в едно, той става виновен във всичко.
11. Защото Онзи, Който е казал: „Не убивай“, е казал също и: „Не прелюбодействай“. Затова, ако не убиеш, но прелюбодействаш, ти си престъпил закона.
12. Говорете и постъпвайте като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата.
13. Защото съдът ще бъде безмилостен за онзи, който не е проявил милост. Милостта тържествува над съда.
14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли само вярата да го спаси?
15. Ако някой брат или сестра нямат какво да облекат и ежедневно гладуват,
16. а някой от вас им рече: „Вървете си в мир, гледайте да се стоплите и да се нахраните!“, без да им даде потребното за тялото, каква полза?
17. Така и вярата – ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18. Но ще рече някой: „Ти имаш вяра, пък аз имам дела. Покажи ми вярата си без твоите дела и аз ще ти покажа вярата си с моите дела.“