1. Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, изпраща поздрав на дванадесетте племена, разпръснати по света.
2. Братя мои, когато изпаднете в разни изкушения, бъдете изпълнени с радост,
3. тъй като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.
4. Търпението обаче нека да води към нещо съвършено, за да бъдете съвършени и безукорни и да не изоставате в нищо.
5. Ако пък на някого от вас не достига мъдрост, нека измоли от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му даде.
6. Но да моли с вяра и никак да не се съмнява, защото онзи, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и разлюлявана от вятъра.
7. Нека такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8. тъй като двуличният човек е непостоянен във всичките си начинания.
9. Унизеният брат да се хвали със своето въздигане,
10. а богатият – със своето унижение, защото той ще премине като цвета на тревата:
11. когато слънцето изгрее и с жегата си изсуши тревата, цветът ѝ вехне и хубостта на гледката изчезва; тъй ще погине и богатият в своите начинания.
12. Блажен е човекът, който търпи изкушение, защото след като устои на изпитанието, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.
13. Никой, когато е в изкушение, да не казва: „Бог ме изкушава.“ Защото Бог не се изкушава от зло, а и Сам не изкушава никого.
14. Всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си страст.