9. А когато живите същества въздаваха слава, почит и благодарност на Седналия на престола, на Този, Който живее вечно,
10. двадесет и четиримата старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вечно и полагаха венците си пред престола, като казваха:
11. „Достоен си, Господи и Боже наш, да приемеш славата, почитта и силата, защото Ти си сътворил всичко по Своята воля. То е било сътворено и съществува.“