4. И чух друг глас от небето да казва: „Народе Мой, излез от нея, за да не участваш в греховете ѝ и да не споделиш наказанията ѝ,
5. защото нейните грехове стигнаха чак до небето и Бог си спомни престъпленията ѝ.
6. Постъпете с нея така, както и тя постъпи с вас. Отвърнете ѝ двойно според делата ѝ. Почерпете я двойно с чашата, с която тя е черпила.
7. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъка и скръб ѝ въздайте, понеже тя казва в сърцето си: „Като царица съм възвеличена на трона си, вдовица не съм и скръб никога няма да изпитам.“
8. Затова в един-единствен ден ще ѝ се струпат наказания: смърт, скръб и глад, тя ще бъде изгорена с огън, защото силен е Господ Бог, Който я съди.“
9. „Когато видят дима от изгарянето ѝ, земните царе, които са блудствали и са живели разгулно с нея, ще я оплачат и ще ридаят за нея.
10. Те ще стоят надалеч от страх пред нейните мъки и ще казват:„Горко, горко на тебе, о, велики граде Вавилоне, град силен, защото в един единствен час дойде твоето осъждане!“
11. Също и търговците по земята ще плачат и ще ридаят за нея, понеже никой вече не купува стоките им –
12. стоки от злато и сребро, от скъпоценни камъни и бисери, от висон и порфира, от коприна и багреница, всякакви благоуханни дървета и всякакви изделия от слонова кост, всякакви изделия от скъпо дърво и мед, от желязо и мрамор,
13. а още канела и балсам, тамян, миро и ливан, вино и елей, брашно и пшеница, говеда и овце, коне и колесници, роби и дори човешки души.
14. Овощията, за които душата ти копнееше, са далече от тебе и целият разкош и блясък изчезват за тебе – ти никога вече няма да ги имаш.
15. Търговците, които се обогатиха от търговия с нея, ще застанат надалеч от страх пред мъките ѝ, ще плачат, ще ридаят
16. и ще казват:„Горко, горко на тебе, велики граде, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, скъпоценни камъни и бисери,
17. защото в един единствен час беше опустошено толкова голямо богатство!“Всички кормчии, всички пътници по корабите и моряци, както и онези, които се препитават от морето, застанаха отдалеч
18. и като гледаха дима от изгарянето му, викаха: „Кой може да се мери с този велик град?“
19. Тогава посипаха с пепел главите си и с плач и ридание викаха:„Горко, горко на тебе, велики граде, с чиито скъпоценности се обогатиха всички, които имат кораби по море – защото в един единствен час той запустя!