10. Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра. Тогава мрак покри неговото царство, хората хапеха езика си от болка
11. и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, но не се покаяха за делата си.
12. Шестият ангел изля чашата си в голямата река Ефрат. И ето – пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят за царете, идващи от изток.
13. И видях да излизат от устата на змея и на звяра, както и от устата на лъжепророка, три нечисти духа, подобни на жаби –
14. това са бесовски духове, които вършат знамения. Те отиват при царете на целия свят, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържител.
15. Защото Господ казва: „Ето Аз идвам като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да гледат срама му.“
16. Бесовските духове събраха царете на мястото, наречено по еврейски Армагедон.
17. Седмият ангел изля чашата си из въздуха. И ето – от престола на небесния храм се раздаде висок глас: „Свърши се!“
18. И се появиха светкавици и гръмотевични трясъци, и започна силен трус – такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откакто има хора на земята.
19. Великият град се раздели на три части, а градовете на всички народи бяха разрушени. Бог си спомни за великия Вавилон, за да му се даде чашата със силното вино на гнева Му.
20. Всички острови изчезнаха и планините вече ги нямаше.
21. Едра градушка, тежка колкото талант, валеше от небето върху хората; а те похулиха Бога поради наказанието от градушката, защото това наказание беше твърде голямо.