7. И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях,
8. но не устояха и нямаха вече място на небето.
9. И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му.
10. И чух висок глас да говори на небето: „Сега настъпиха спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник, понеже е повален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем.
11. Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото, за което свидетелстваха, и не милееха за живота си, но бяха готови да умрат.
12. Затова ликувайте, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко на вас, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време.“
13. А когато змеят разбра, че е повален на земята, започна да преследва жената, която беше родила момчето.
14. А на жената бяха дадени две крила на голям орел, за да полети към своето място в пустинята, където бе хранена в течение на три години и половина, далече от змея.
15. А змеят изля от устата си вода като река след жената, за да я отвлече в реката.
16. Но земята се притече на помощ на жената: тя отвори устата си и погълна реката, която змеят беше излял от устата си.
17. Тогава змеят се разяри против жената и потегли на война с останалите от потомството ѝ, които спазват Божиите заповеди и свидетелстват за вярата си в Иисус.
18. И змеят остана на морския пясък.