13. и сред седемте светилника стоеше един, подобен на Сина човешки, облечен с дълга до глезените дреха и препасан около гърдите със златен пояс;
14. главата и косите Му бяха бели като бяла вълна, бели като сняг, а очите Му – като огнен пламък,
15. нозете Му бяха като лъскава и пречистена в пещ мед, а гласът Му – като шум от стихийни води.
16. Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше изострен и от двете страни меч. Лицето Му сияеше като слънце в силата си.
17. Когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Той постави върху мене дясната Си ръка и каза: „Не бой се. Аз съм Първият и Последният.
18. Аз съм Живият. Бях мъртъв, но ето жив съм завинаги и имам ключовете над смъртта и над ада.
19. И тъй, напиши това, което видя, което е и което ще стане след това.
20. Ето тайната на седемте звезди, които ти видя в дясната Ми ръка, и на седемте златни светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте светилника, които ти видя, са седемте църкви.“