6. „Господи, слугата ми лежи парализиран у дома и страда от непоносими болки.“
7. Той му каза: „Ще дойда и ще го излекувам.“
8. В отговор стотникът рече: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее.
9. Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт; и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: „Иди“ – и отива, на друг: „Ела“ – и идва, а на слугата си: „Направи това“, и той го прави.“
10. Когато Иисус чу това, Той се учуди и рече на онези, които Го следваха: „Истината ви казвам: дори в Израил не намерих толкова голяма вяра.
11. Казвам ви още: ще дойдат още много хора от изток и запад и ще насядат на трапеза в небесното царство заедно с Авраам, Исаак и Яков,
12. а синовете на царството ще бъдат изхвърлени навън – в тъмнината. Там ще има плач и скърцане със зъби.“
13. А на стотника Иисус каза: „Иди си! Нека стане тъй, както си повярвал!“ И в същия миг слугата му оздравя.
14. Когато дойде в дома на Петър, Иисус видя, че тъщата му лежи болна от силна треска.
15. Тогава Той се докосна до ръката ѝ и треската изчезна. Тя стана и Му прислужваше.
16. А когато се свечери, доведоха при Него много болни, обхванати от зли духове. И Той само с една дума изгони духовете и излекува всички болни.
17. Тъй се изпълни словото на пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Себе Си нашите страдания и понесе болестите ни.“
18. Когато Иисус се видя заобиколен от много народ, заповяда на учениците Си да отплават на другия бряг.
19. Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: „Учителю, ще Те следвам, където и да отидеш.“
20. А Иисус му каза: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“
21. Друг един от учениците Му каза: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“