5. „И когато се молиш, не бъди като лицемерите, защото те обичат да застават и да се молят в синагогите и по кръстовищата, за да ги видят хората. Истината ви казвам: те вече получават своята награда.
6. А ти, когато се молиш, влез в стаята си и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е и на това тайно място. И твоят Отец, Който вижда и тайното, ще ти въздаде наяве.
7. А когато се молите, не говорете излишно като езичниците, защото те мислят, че ще бъдат чути поради многословието си.
8. И тъй, не бъдете подобни на тях, защото вашият Отец знае от какво имате нужда, преди вие да Му поискате.
9. А молете се тъй: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име,
10. да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.
11. Насъщния ни хляб дай ни днес;
12. и прости ни нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници.
13. И не ни подлагай на изкушение, но ни избави от лукавия. Защото Твои са царството и силата, и славата за вечни времена. Амин.“
14. Защото, ако вие простите на другите техните прегрешения към вас, небесният ви Отец ще прости и на вас.
15. Ако ли пък не простите на другите техните прегрешения към вас, и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“
16. „А когато постите, не бъдете намръщени като лицемерите, защото те правят лицата си мрачни, за да се покажат пред хората, че постят. Истината ви казвам: те вече получават своята награда.
17. А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,
18. за да не виждат другите, че постиш, освен твоя Отец, Който е и на тайното място. И твоят Отец, Който вижда и тайното, ще ти въздаде наяве.“