23. Управителят рече: „Та какво зло е сторил?“ Но те още по-силно закрещяха: „Да бъде разпънат!“
24. И Пилат, като видя, че нищо не помага, а само се усилва суматохата, взе вода, уми ръцете си пред народа и каза: „Невинен съм за кръвта на Този Праведник; вие му мислете.“
25. И целият народ в отговор рече: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху децата ни.“
26. Тогава им пусна Варава, а Иисус бичува и Го предаде да бъде разпънат.
27. След това войниците на управителя отведоха Иисус в преторията и събраха край Него цялата дружина.
28. И като Го съблякоха, облякоха Му багреница;
29. и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръстиков прът, след това заставаха на колене пред Него, присмиваха Му се и казваха: „Радвай се, Царю юдейски!“
30. И след като Го оплюха, взеха тръстиковия прът и Го заудряха по главата.
31. А когато Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
32. А като излизаха, срещнаха един човек от Кирена, на име Симон, него накараха да носи кръста Му.
33. И като стигнаха до мястото, наричано Голгота, което значи лобно място,
34. дадоха Му да пие оцет, смесен с жлъчка; но Той вкуси и не поиска да пие.
35. А след като Го разпънаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребий, за да се изпълни реченото от пророка: „Разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото ми хвърлиха жребий.“
36. После седнаха там и останаха да Го пазят.
37. И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му: „Този е Иисус, юдейският Цар.“
38. Тогава бяха разпънати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.
39. А минувачите Го хулеха, като клатеха глава
40. и казваха: „Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го съграждаш, спаси Себе Си! Ако си Божий Син, слез от кръста!“
41. Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите Му се присмиваха и говореха:
42. „Други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е израилски Цар, нека сега слезе от кръста и ще повярваме в Него.